Разбиране за слухова загуба

Загубата на слуха може да се развие постепенно, ето защо човек трудно вижда знаците на собственото си увреждане на слуха, също и на свой близък човек. Ключът към способността да идентифицирате загубата на слуха и да се справите с нея, е да разберете причините и симптомите за нея. Като говорим за загубата на слуха ние можем да нарушим  и социалната стигма, прикрепена към слуховата загуба.

Един на десет възрастни страда от шум в ушите, близо 150 000 възрастни българи са с недиагностицирана загуба на слуха. Предупредителните знаци от развиване на увреждане на слуха включват увеличаване на силата на звука на ТВ , трудност при следене на разговор в шумна среда и завъртане на главата по такъв начин, че едното ухо да е „в лице“ със звука, който се слуша.

Налице е незаслужена стигма, прикрепена към загубата на слуха: че само старите хора не могат да чуват, че слуховите апарати изглеждат грозни и че нищо не може да се направи, когато човек има загуба на слуха. Но тестовете за изследване на слуха и слуховите апарати могат да възстановят част от изгубените комуникативни възможности, въпреки че е разумно да се избягват онлайн тестове и да се потърси професионален съвет. Онлайн тестовете могат да дадат грешна представа, тъй като те зависят от качеството на тон колоните на вашия РС или на звуковата карта. Докато професионалните тестове за изследване на слуха са безплатни и имат добавената полза от безпристрастен експертен съвет.

 

Нашите уши са сложни и забележителни неща. Много хора смятат, че ушите са оформените капаци на кожата и хрущялите, намиращи се от двете страни на главата, но не е така. Това са всъщност ушните миди, които са само част от вътрешно свързана сложна система. Разбирането на тази система е важна за определянето на потенциалните причини за загуба на слуха и съответно за намиране на начини за коригиране на увреждането на слуха.

По-долу ще ви покажем в детайли как всъщност работи ухото.

Външното ухо

Звукът пътува чрез вълни, а ушната мида насочва тези вълни към ухото. Тя е оформена така, че да "улавя" звуковите вълни и да ги насочва към друга част на външното ухо, а именно ушния канал. Ушният канал представлява къса тръба, която приема звуковите вълни през костта на черепа и ги насочва към защитеното средно ухо, където започва процесът на разчитане на тези звукови вълни.

Средното ухо

Средното ухо се състои от ушно тъпанче и три малки кости, които се наричат слухови костици. Трите костици са по-известни самостоятелно и поименно като чукче, наковалня и стреме. Когато звуковите вълни стигнат до средното ухо и ударят ушното тъпанче, то започва да вибрира, както кожата на музикалния барабан, когато го биете. Тези вибрации се предават чрез контакт на слуховите костици. Костиците са оформени и позиционирани по такъв начин, че вибрациите от ушното тъпанче създават по-голяма вибрация в другия край на костиците и по този начин се усилва звука на вибрациите. 

Средното ухо също така е свързано със задната част на носа и с гърлото чрез евстахиева тръба. Това означава, че когато се прозявате или преглъщате, евстахиевата тръба може да се отвори да изравни налягането от двете страни на ушното тъпанче и да предотврати увреждане на мембраната. За съжаление, връзката на тръбата с носа и гърлото може да се блокира със слуз, когато настинете или се разболеете от грип. А това може да причини натрупване на напрежението и да доведе до временно увреждане на слуха или загуба на слуха.

Вътрешното ухо

Усилените звукови вибрации от слуховите костици достигат вътрешното ухо и точно там се случва трансформацията. При достигането до спираловидно оформената кохлеа, вибрациите преминават през течността вътре в нея и по този начин стимулират малките космести клетки върху вътрешната стена на кохлеата /ушния охлюв/. Има над 15 000 космести клетки и тяхното стимулиране генерира електрически нервни импулси, които достигат до мозъка чрез слуховия нерв. И от тук насетне разчитането на тези импулси като разпознаваеми и отчетливи звуци зависи от мозъка.

Баланс

Освен чуването, ушите имат и друга важна функция - балансът. Вътре във вътрешното ухо има три пръстеновидни канала, които съдържат течност. Гръбния /задния/, латералния и предния /антериорния/ канал оперират на различни нива и начинът, по който течността се движи в тези канали е всъщност начинът, по който мозъка помага за установяване на баланс. Продължителното движение на тези течности е причина хората да се чувстват замаяни след въртене, преди отново да се върнат към нормално състояние в момента, в който течността спре да се движи. Ето защо ушните инфекции и болестите, засягащи ухото, могат да засегнат баланса както и чуването.