Безплатен телефон

0800 20 123
0800 20 123

Безплатен телефон

0800 20 123

Светът е пълен с разнообразие от звуци. Но как всъщност ги възприемаме? 
Звуците се събират от външното ухо, което се състои от ушна мида и външен слухов канал. Звукът преминава през ушния канал към средното ухо. Той пристига при тъпанчето – гъвкава кръгла мембрана, която започва да вибрира при удар от страна на звуковите вълни. Звуковите вълни преминават чрез движението на слуховата мембрана към средното ухо. Във средното ухо има 3 малки кости, познати като чукче, наковалня и стреме. Така свързани те са познати като осикуларна верига. Те формират мост от тъпанчето към входа на вътрешното ухо. Тяхното взаимодействие увеличава и усилва звуковите вибрации преди те да попаднат във вътрешното ухо през овалния прозорец.

Във вътрешното ухо се намира кохлеата, която по форма прилича на черупка на охлюв. Тя съдържа няколко мембранни секции, които са пълни с водниста течност. Когато звуковите вълни извибрират в овалния прозорец, течността започва да се движи и по този начин предизвиква промени в миниатюрните космести клетки. Тези космести клетки трансформират вибрациите в електрически импулси, които се изпращат през слуховия нерв към мозъка. Това, което наричаме шумове, са всъщност просто звукови вълни, които са пренасят по въздуха.

Освен чуването, ушите имат и друга важна функция - балансът. Вътре във вътрешното ухо има три пръстеновидни канала, които съдържат течност. Гръбният (задният), латералният и антериорният (предният) канал оперират на различни нива и начинът, по който течността се движи в тези канали е всъщност начинът, по който мозъкът помага за установяването на баланс. Продължителното движение на тези течности е причината хората да се чувстват замаяни след въртене, преди отново да се върнат към нормално състояние в момента, в който течността спре да се движи. Ето защо ушните инфекции и болестите, засягащи ухото могат да засегнат баланса, както и чуването.