Безплатен телефон

0800 20 123
0800 20 123

Безплатен телефон

0800 20 123

По пътя на слуховата загуба - от осъзнаването до диагностицирането и след това

По пътя на слуховата загуба - от осъзнаването до диагностицирането и след това
По пътя на слуховата загуба - от осъзнаването до диагностицирането и след това

Загубата на слуха е едно, но да бъдете информирани и да признаете, че имате проблем, е съвсем различно нещо.

В продължение на много години светът звучеше по определен начин за мен, но с течение на времето звуците вече не бяха толкова ясни, колкото преди. Също така се появи и досаден шум в ушите. Да, чувал съм термина „Тинитус“, но това не е ли нещо, което се отнася за глухите хора? Затова пренебрегнах симптомите и предположих, че ще изчезне. Или пък щях да свикна с шума, което и направих. Понякога звучи като водопад, друг път е съскащ или звук, който не мога да опиша … но всички бяха досадни.

Тинитусът лесно се скрива от останалите хора, но прогресивната загуба на слуха ми беше нещо съвсем различно.

Осъзнаване на проблема

Съпругата ми беше първият човек, който забеляза слуховата загуба и спомена този факт няколко пъти. Аз, като типичен човек на 60 години, просто свих рамене. Когато беше по-настоятелна, просто се защитавах. В крайна сметка не беше моя вината, че тя и останалите хора си мърмореха под носа. 

Времето минаваше, а слуховата ми загуба се влошаваше. И един ден осъзнах, че може би имам по-голям проблем със слуха, отколкото си мислех. Това се случи, когато от ухото ми бе извадено голямо количество ушна кал, която ми пречеше да чувам за почти седмица. След процедурата сестрата ми говореше нещо, но аз продължавах да не я чувам. Излязох от лекарския кабинет с инструкциите, ако слухът ми не се подобри в следващите 48 часа да помисля за тест на слуха.

Диагностициране на слуховата загуба

На следващия ден трябваше да посетя личния си лекар по друг въпрос и към края на консултацията споменах за проблемите със слуха. Според него нямах проблем, тъй като провеждахме съвсем нормален разговор. Ако обаче след няколко дни все още имах притеснения, ми каза да се свържа с него, за да ме насочи към специалист. Излязох от кабинета успокоен. Все пак лекарят ми беше казал, че съм добре, а той няма как да греши, нали?

Но след два дни слухът ми все още не се беше подобрил. Дори и аз бях загрижен.

Реших да се консултирам с известния д-р Google и попаднах на сайт, в който можех да си направя онлайн тест на слуха. Имайки предвид факта, че тестът беше напълно дискретен, реших да го направя. Използвах тонколоните на компютъра, за да слушам тоновете. В края на теста съпругата ми учудено ме погледна. Мислеше, че съм пропуснал много от тоновете, а аз просто й се усмихнах, тъй като бях уверен, че не съм. Резултатите ми бяха изпратени по имейл.

Когато ги прегледах, помислих, че са грешни. Или поне трябваше да бъдат.

Бях сигурен, тъй като твърдяха две неща: първо, че имах значителна загуба на слуха и второ, че трябва да се консултирам с моя лекар.

Бях убеден, че фоновият шум е проблем, затова повторих теста, но този път със слушалки. Резултатът беше абсолютно същия, така че го направих и трети път.

По-късно през деня вече се бях отказал и се свързах с личния ми лекар, като го помолих да ме насочи към специалист. Той ми отговори: „Ние разговаряме по телефона, сигурен ли си, че имаш проблем със слуха?“ Учтиво се съгласих и въпреки това настоях за препоръка. Той неохотно се съгласи.

Консултация със специалист

Шест седмици по-късно имах час за тест на слуха. Попитаха ме дали имам проблем с това един студент да присъства. Нямах нищо против, но бях изненадан, че самата тя беше със слухова загуба. Учудих се, тъй като тя беше тази, която ми задаваше въпроси относно слуха ми и начина ми на живот. Беше странно да комуникираш с някой, който наистина е глух.

Чувствах се като измамник и отчаяно исках тестът да приключи по-бързо, за да се прибера вкъщи и да не губя повече времето на тези хора. Част от мен беше засрамена. Все пак те трябваше да помагат на наистина глухи пациенти.

След края на теста специалистът ми каза, че имам загуба на слуха и на двете уши и трябва да нося слухови апарати.

Сърцето ми спря и устата ми пресъхна.

Нямаше как да ми кажат какво е причинило слуховата загуба. Ходил съм на много рок концерти, бях член на група през 80-те, освен това имах серия от мини инсулти преди 16 години. Нещо бе причинило слуховата загуба през годините както при останалите възрастни хора. Всъщност, един от трима възрастни над 65 години има загуба на слуха.

Резултатът

Най-накрая ми поставиха реална диагноза: лека до умерена сензорна слухова загуба в двете уши, както и тинитус.

Предложиха ми различни слухови апарати и избрах сребърни на Phonak. Както специалистът ми беше казал: „Ако носите слухови апарати, трябва да се гордеете и да не се опитвате да ги скриете, избирайки телесни цветове.“ Съгласих се, макар че се чувствах замаян.

Прибрах се вкъщи и започнах да чакам слуховите ми апарати Phonak да пристигнат. През това време започнах да се интересувам какво всъщност означава да си глух. Шокирах се, когато разбрах, че съм част от общността на глухите, за която не знаех нищичко.

През целия си живот бях общувал с чуващи хора. Никога не съм имал приятел или член от семейството, който е глух. Единствените пъти, в които съм виждал нечуващи хора, е било на улицата или по телевизията.

Запознаване със слуховите апарати

В определения час за настройка към мен прикачиха компютър, а двата ми блестящи сребърни апарата бяха свързани в низ от кабели. Този път трябваше да слушам различни звуци и тонове, но докато носех новите си слухови апарати.

Показаха ми графика на екрана на компютъра и научих, че слухът ми е добър в ниските и средните тонове, но рязко пада в горните.

Поради нивото на загуба на слуха специалистът ми каза, че не се нуждая от пълна отливка и бих могъл да използвам отворени домчета, които имат дупки и ще ми позволят да чувам нормално някои тонове.

Избрах слухови апарати с автоматично регулиране на силата на звука - функция на слуховите апарати Phonak, наречена AutoSense OS - тъй като те бяха по-малки от тези с ръчен контрол на силата на звука. Включването и изключването им беше толкова лесно и единствено трябваше да отварям и затварям отделението за батериите.

Погледнах в огледалото, но не можех да ги видя. Е, поне не много. Напълно се сливаха с рамката на очилата ми.

Отначало звукът в ушите ми бе пронизващ и твърде силен. Всичко звучеше неточно. Мачкането на лист хартия приличаше на удар по метален чайник в бедните ми уши.

Беше ми казано да държа новите си слухови апарати в калъф и да опитвам да ги нося за кратко, когато съм вкъщи. Предупредиха ме да не ги нося навън докато не свикна с тях.

Приспособяване към слуховите апарати

По пътя към вкъщи се отбих в едно кафене. Мястото беше пълно с хора и намирането на маса не беше толкова лесно, но в крайна сметка избрах място в отдалечен ъгъл. Докато чаках моята Мока да се охлади, реших да бъда смел - или глупав? Не бях сигурен кое от двете ...

 

Разкопчах калъфите и сложих слуховите апарати. Веднага ги включих. Изведнъж чух поредица от музикални тонове, а после светът изпълни ушите ми. Шумът беше шокиращ! Не болезнено, но все пак много силно и остро, дори чупливо за ушите ми.

След няколко минути свикнах, но най-странното бе, че фоновите разговори сега бяха на преден план и изпъкваха. Опитвах се да говоря със съпругата ми и чувах разговорите на непознати, които сякаш седяха до мен. 

Беше като да имаш свръхсила, но да не можеш да я контролираш. Чудех се дали не съм сгрешил като избрах автоматичното настройване на силата на звука.

Прибрах се вкъщи и носих апаратите през по-голямата част от деня и вечерта, като ги свалях само когато усещах болка в ушите и леко главоболие.

Една година по-късно

Всичко това се случи през ноември миналата година. Оттогава насам нося слуховите апарати всеки ден. Свалям ги само докато се къпя, спя, плувам и други подобни дейности - включително по време на дъждовни бури.

Положителната промяна, която ми донесоха, е неизмерима. Например, миналата неделя слушах изпълнение на женско трио. Беше на открито с тълпи от хора, които се смееха и говореха близо до мен.

Преди това ходих на театър и можех да чуя съвършено ясно всяка реплика на актьорите.

Диагностицирането ми беше трудно и още по-трудно ми бе да свикна с новата слухова технология, но резултатите бяха изумителни!