Безплатен телефон

0800 20 123
0800 20 123

Безплатен телефон

0800 20 123

Историята на една майка със слухова загуба

Историята на една майка със слухова загуба
Историята на една майка със слухова загуба

"На децата ми не е позволено да слушат музика със слушалки, за разлика от всички техни приятели.

Те не могат да ми обърнат гръб, когато говорят. Устите им не трябва да са пълни с храна, защото няма да ги разбера какво ми говорят. И определено не могат да изкрещят „мамо!“ от другата стая и да очакват, че ще ги чуя. Няма да ги чуя. Аз съм тяхна майка и ги обичам, но също така имам слухова загуба.

Слуховата ми загуба се прояви през 20-те ми години, наследена от роднинската страна на баща ми. По това време първото ми дете беше родено. Вероятно трябваше да нося слухови апарати, но все още се намирах във фазата на отрицанието. Когато след две години се роди синът ми, съвестно носех слуховите апарати на работа, но никога вкъщи.

Тъй като те растяха, също и слуховата ми загуба, бях принудена да приема това положение и да нося апаратите през цялото време. Добре, че го направих, в противен случай щях да изпусна много!

Докато децата ми бяха бебета, беше лесно да се справям със загубата на слуха и ролята на майка. Използвах бебешки монитори, докато спяха и постоянно ги носех на ръце. Плюс това не можеха да изтичат в другата стая докато не ги наблюдавам. Но скоро пораснаха и започнаха да изследват. Винаги съм била наблюдателна, тъй като ми беше трудно да „надавам ухо“ за нередностите.

Когато използването на бебешките монитори стана невъзможно, най-страшните моменти бяха през нощта.

Не можех да ги чуя когато плачат, което означаваше, че съпругът ми трябваше да става когато искаха вода или са имали кошмари. Така че, когато се налагаше той да пътува, бях много нервна – сама в тишината, чудеща се дали всичко е наред. Смятах да инсталирам бебешките монитори отново и го направих за известно време, но беше прекалено досадно. Сега, когато децата ми да по-големи, знаят, че ако имат нужда от мен през нощта, трябва да дойдат – викането няма да свърши работа. Децата ми са причината, поради която избрах слуховите апарати Phonak. Това помага, но все още се чувствам неспокойна.

Тъй като загубата на слуха ми е наследствена, се опасявам, че съм я предала на децата си, затова правя всичко възможно, за да защитя слуха им сега, в случай, че я развият като възрастни, както се случи при мен. Следователно имаме правило „Без слушалки!”. Могат да слушат музика по всяко време, но не и със слушалки с избухващ бас във вътрешното им ухо. На шумни партита и по време на концерти ЗАДЪЛЖИТЕЛНО носят тапи за уши. За сега имам късмет и те правят всичко, което им кажа, но ще бъде по-трудно, когато станат пълноправни тийнейджъри.

Понякога децата ми са изненадани колко много чувам, особено когато планират някоя пакост.

Слуховата ми загуба е в средните честоти, като чувам почти перфектно високите тонове. Затова ми е по-лесно да чуя висок шепот, отколкото нормален говор. Също така мога да чета по устните, така че трябва да са и извън полезрението ми, когато планират нещо наистина потайно.

Често се чудя дали децата ми се смущават от това, че имат майка, която не може винаги да ги чуе, но когато ги попитам, изобщо не се замислят. Предполагам, че за тях няма друг начин. Надявам се да се научат от моите преживявания, че физическите ограничения не трябва да ограничават важните неща. И със сигурност няма нищо по-важно от децата ми!"

Направете си ОНЛАЙН тест на слуха ТУК